ВИРТУАЛЕН МУЗЕЙ НА КНИГАТА
За книгите и техните автори
Езопови басни, 1852
Легендарният древногръцки баснописец, почитан още в
античността като създател на баснята, е
живял
в периода между 620 и 560 г. пр.н.е. Според някои източници
Езоп
е роден в областта Фригия, Мала Азия, а според други – в град Месемврия, Тракия.
Бил е роб на остров Самос.
Езоп е
убит
от делфийските жреци заради това, че се е присмивал на боговете. Според
легендата Езоп бил грозен и гърбав, но много умен, съобразителен и находчив.
Благодарение на ума и дълбоката прозорливост, с които е надарен, получава
свободата си. След като бил пуснат на свобода, Езоп живял в Лидия, в двореца на
цар Крез, чието доверие спечелил.
Една от най-известните легенди разказва, че по време на
поредното угощение господарят на Езоп твърде самонадеяно заявява, че ще изпие
морето. В противен случай доброволно ще се раздели с цялото си богатство.
Мъдростта на утрото убеждава гордия патриций в невъзможността да изпълни
обещаното от самия него. Обзет от дълбоко съжаление и тревога, той извиква Езоп.
Робът разбира, че голяма беда е надвиснала над господаря му. Обещава, че и този
път ще спаси човешкото му достойнство и чест. Двамата се отправят към морския
бряг, където шумна тълпа очаква да види как глупавият надменен господар „ще
изпие“ морето. Езоп обяснява на събраното множество, че морето веднага може да
бъде „изпито“ от неговия господар, но тъй като не желае да нарушава условията на
облога, би трябвало да се отделят водите на реките и езерата от тези на морето.
Господарят му е дал обещание „да изпие“ само и единствено морето. Никой не
успява да отдели водата на реките и езерата, вливащи се в морето. Имотът и
богатствата остават запазени, а господарската чест – спасена. За награда Езоп
получава свободата си.
Това е само една от легендите за умния и талантлив разказвач
на басни. Но във всички разкази, чийто герой е Езоп, той винаги е по-умен от
своя господар и по-мъдър от най-мъдрите. Затова и делфийските жреци от храма на
бог Аполон не прощават мъдростта на роба.
Легендата разказва, че е хвърлен в морето от една скала,
обвинен от делфийските жреци в користолюбие: открадната е златна чаша от храма и
престъпното деяние е приписано на Езоп. Грозната и безнравствена постъпка на
жреците е наказана от бог Аполон, който изпраща чума да покоси недостойните
служители в неговия делфийски храм. Ясно е разграничена дълбоката вяра на
гърците в справедливостта на боговете и недостойното поведение на служителите в
храма на Аполон.
Дали това е истината за смъртта на Езоп, можем само да
гадаем, но със сигурност знаем, че с неговото име се свързва появата на баснята
като жанр в древногръцката литература. Той взема сюжети и идеи от фолклорното
богатство, за да създаде много творби. С течение на времето като Езопови са
определени и по-късно създадените басни. Античните автори оформят сборник от 352
интересни и оригинални произведения. Наречен е „Езопови басни „ или „Роман на
Езоп“. До наши дни са съхранени около 400 басни, обработени или създадени от
него. По-късно името на Езоп станало символ.
Неговите
произведения се предавали от уста на уста, а през 3 в. пр.н.е. били
записани от
Деметрий
Фалерски.
Басните на
Езоп са преведени (често и преработени) на много езици по света. Като
жанр, басните са близки до художествената атмосфера на приказките за животни.
Наблюдавайки животните, обобщавайки живота и характерите им, разказвачът на
басни прави сравнение между особеното и характерното в нрава на човека и
животното. Хитростта е свойствена не само за лисицата, кротостта – не само за
гълъба, коварството – не само за змията, страхливостта – не само за заека.
Всички тези свойства могат да се срещнат и в поведението на отделните хора.
Образите на животни и растения придобиват по-друго — иносказателно – значение.
Магарето започва да изразява характерното за упорития и глупав човек, овцата –
за кроткия и безобиден, змията — за лукавия и отмъстителен, а вълкът разкрива
отрицателното за нрава и характера на злия и жесток човек. В този смисъл и Езоп
употребява алегорични образи в басните си. Той обобщава в тях съществените нрави
на своето време, дава им сатирична оценка. За да прикрие остротата на своята
критика, но и за да провокира досетливостта на човека, оприличава често хората с
животни и растения. Езоп изобразява мисълта си иносказателно, алегорично. Оттук
и този особен начин за изразяване на мисли получава наименованието „езоповски“.
Той идва от старата гръцка литература, преминава в римската и византийската, за
да достигне през Възраждането до наши дни. Много са талантливите ученици на
старогръцкия мъдрец. Сред тях са Лафонтен, Иван Крилов и Стоян Михайловски. Днес
басните на Езоп имат много
издания.
Само в
Регионална
библиотека Варна са регистрирани 30 от тях, като
най-старото е от 1852
г. В каталога на
НБКМ
са регистрирани 51 текста, сред които и възрожденски издания.
Кратка е баснята, но мъдра е поуката в нея. Обикновено тя е
синтезирана (обобщена). За хората е важно да открият сами кой е „скрит“ в
образите, представени от автора. Едни от най-популярните басни на Езоп са:
Лисица и козел, Гарван и лисица, Заекът и костенурката, Овчарчето и вълкът,
„Земеделецът и децата му“. На Езоп принадлежат много световноизвестни
сентенции.
Негови са мъдростите: Хората, които напускат отечеството си, не са уважавани в
чужбина, а в родината си са чужденци; Не винаги ще бъде лято; На лъжеца не му
вярват, дори когато казва истината.
През 1970 г. е създаден и игрален
филм
за Езоп.
Славеноболгарское детоводство, 1835
„Славеноболгарское детоводство“ е
учебник,
предназначен за
българските
училища и издаден през
1835 година от
Неофит Бозвели
с помощта и възможното съавторство на
Емануил Васкидович.
Определян от някои изследователи като първият български енциклопедичен
справочник.
„Славеноболгарское
детоводство“ е най-значимата и единствената издадена приживе книга на Неофит
Бозвели, един от най-изявените водачи на българското национално просветно и
църковно движение през
30-те и
40-те години на
19 век. Тя се състои от шест части,
отпечатани като отделни книги:
§
Славеноболгарское детоводство за малките деца: Напечатано с одобрением и
иждивением Его Светлости Княза Сербскаго Милоша Теодоровича Обреновича (на дар
учащеися Болгарской юности) благословением же преосвященнейшаго Сербии
Митрополита Господина Петра. Собрано от различни списатели и сочинено на шест
части за шест ученичнии чини: первом преведено от елиногреческаго диалекта на
славяновболгарскаго и издано от Неофита архимандрита Хилендарца, родом же
котлянца. Част первая содержащая познания букви, срицания слогов, обучения
добронравних, веществений имянителник, вседневната детинска молба. В Крагуевце,
у Княжеско-сербской типографии, 1835.
§
Славеноболгарское детоводство за
малките деца… Собрано от различни списатели и сочинено на шест части за шест
ученичнии чини, первом преведено от елиногреческаго диалекта на
славяновболгарскаго и издано от Неофита архимандрита Хилендарца, родом же
котлянца и Емануила Васкидовича, елиногреческаго Свищовскскаго училища учител.
Част вторая. Содержащая известия за пят тех чувстви, надлежателства на
обхождението с разни лица и обезателства, Езопови басни, Нравоучителнии повести,
Четирите нуждни науки всякому, Пят тех ползи на человечеството и должностите на
всякая фамилия. В Крагуевце, у Княжеско-сербской типографии, 1835.
§
Славеноболгарское детоводство за
малките деца… Собрано от различни списатели и сочинено на шест части за шест
ученичнии чини, первом преведено от елиногреческаго диалекта на
славяновболгарскаго и издано от Неофита архимандрита Хилендарца, родом же
котлянца и Емануила Васкидовича, елиногреческаго Свищовскскаго училища учител.
Част третая содержащая и обучающая известия славяноболгарской граматики, кратко
художественое и кратко баснословие на древните елини. В Крагуевце, у
Княжеско-сербской типографии, 1835.
§
Аритметическое руководство за
наставление на болгарските юноши… Первом же издано от Неофита архимандрита
Хилендарца, родом же котлянца. Част четвертая. В Крагуевце, у Княжеско-сербской
типографии, 1835.
§
Краткое политическое землеописание за
обучение на болгарското младенчество… Первом же издано от Неофита архимандрита
Хилендарца, родом же котлянца. Част петая. В Крагуевце, у Княжеско-сербской
типографии, 1835.
§
Славеноболгарский предручний
послателник за наставление на Болгарските юноши… Собрано от различни списатели
елиногреческаго диалекта, первом преведен и сочинен на славяновболгарскаго и
издан от Неофита архимандрита Хилендарца, родом же котлянца. Част шестая
содержащая наставителнаго устава и порадъчно подобителнаго примера, послателнаго
поучения, как всякий според причините, лицата и обязателства прилично да писува.
В Крагуевце, у Княжеско-сербской типографии, 1835.
Землеописание, 1835
Христаки Павлович, с духовно име Хрисант, възрожденски учител и писател, се
ражда в Дупница през 1804 година. Семейството му е заможно.
Първоначалното си образование получава в родния град, а след това - в Рилския манастир.
Между 1825 и 1828 година учи в Мелник при учителя Адам от Мецово, после и в Сяр.
Приема монашеството в Рилския манастир, откъдето през 1831 г. го пращат да учителства в
Свищов. Същата година той открива там второто, "модерно българско училище" -
след школото на Емануил Васкидович (1815).
Въпреки че се нарича "славено-елинско", гръцкият език, литература и история не са главното
в програмата му. Петропавловското Взаимно школо на Павлович има два отдела -
"нисше" и "главно" училище. Той преподава в главното българска граматика,
катехизис, аритметика, българска история, риторика, логика, богословие,
география, славянски и гръцки език.
За нуждите на обучението съставя и издава "Аритметика, или Наука числителна" (1833),
написва "География, или Землеописание", неиздадена поради ранната му кончина
(ръкописът се съхранява в НБКМ), "Царственик" (Паисиевата "История..."). Прави и
много преводи.
"Аритметика"-та на Павлович - първото самостоятелно помагало в тази област, има три
раздела. Първият обяснява четирите основни математически действия, вторият е
посветен на "раздроблените числа", а третият - на "тройното правило", "оная
наука, която ни научава от три явни числа да нахождаме четвърто неявно". Отделно
приложение на учебника е "Месяцесловът", пъстра мозайка, включително и суеверия,
но преди всичко със задача да се пресмятат подвижните и неподвижните църковни
празници.
На Христаки Павлович принадлежи и преводът на учебника на А. Малинин и К. Бурянин, наречен
от него "Числителница".
Съставя и "Писмовник" - образци за кореспонденция при търговските и стопанските
взаимоотношения, който издава в Белград през 1835-а, пише първата българска
география. "Землеописание"-то на Павлович съдържа "Космография, или Система
света" и "Солничная система".
За да състави "Царственик"-а (1844), Павлович не преписва дословно съществуващите дотогава
осем преписа на Паисиевата творба, а систематизирано и ясно излага българската
история, отстранява повторенията, размества хронологично историческите разкази,
за да очертае ясната връзка помежду им. На корицата описва съдържанието така:
"Царственик или История болгарская, която учи от где са болгаре произшли, како
са кралевствовали, како же царствовали, како царство свое погубили и под иго
попаднали".
Христаки Павлович е автор на две граматики - "Първа българска граматика" (1836) и
"Граматика славянобългарска" (1845).
Съставя гръцко-български разговорник (1835) и превежда повестта "Изгубено дете" (1844).
Павлович и съпругата му Севаста имат осем деца.
Възрожденецът умира на 21 юли 1848 г. в Свищов, едва на 44 години.